Реалността хапе: намесата на Китай охлажда, но не може да обърне горещите цени на суровините

Огромната производствена индустрия, населението и бързо развиващата се икономика на Китай означават, че има уникално големи нужди от стоки, които значително надвишават местното производство. Неотдавнашният бум в цените на всичко - от мед до въглища, повиши цените на производител в страната най-много от 2008 г. насам и забави възстановяването й от пандемията на коронавирус.
Тъй като големите икономики в Европа и Северна Америка също се задвижват отново след блокиране на коронавируса, конкуренцията за суровини само се очаква да се засили, ограничавайки краткосрочния спад на цените.
Китай внася приблизително половината от всички ключови метали, една трета от всички доставени култури и близо 20% от световните доставки на петрол.
Някои икономисти твърдят, че по-високите разходи са преходни и ще изчезнат, когато веригите за доставки се възстановят от здравната криза, но други посочват ограниченото глобално производство, бавното време за набиране на нови минни операции и нарастващото търсене, докато икономиките по света се възстановяват.
Ву Шипинг, анализатор на Tianfeng Futures, каза, че цените на коксуващите се въглища, ключова съставка за производството на стомана, са високи поради недостиг на доставки.
„За желязната руда доставките от големите миньори намаляха и фючърсният пазар проследява спот цените“, каза той.